|
|
 ДОБРЕ ДОШЪЛ ! 14:35 |
|
|
Нова книга - "ЗОРНИЦА" |
В заключителен етап е първата българска антихристиянска книга "Зорница". Предлагам ви откъс :
"В трудни времена живеехме, сред глад, мизерия, и нищета. Сутрин се будехме тъжни, и с въпроси как да оцелеем още един ден. Не всички успяваха.
Египетската земя беше плодородна, хората работливи, но всички земни блага биваха отнемани от бирниците на фараона. А ако някой искаше да нахрани семейството си с домашен добитък, полагаше му се половината, другата половина се даряваше на фараона. Принасянето на жертви на боговете се правеше само от жреците на фараона, след което добитъкът, който давахме за тези обреди биваше добавен като хранителни запаси в кухнята на фараона. Казваше ни се че за да съществува държавата и да има ред, всеки трябваше да даде своята лепта за това, за да бъдат изхранвани дворецът, огромната армия, и новооформилата се жреческа клика, която се очертаваше да надмине фараона по лакомия. Аз тогава бях един от малцината умеещи да четат и пишат, и скоро бях проводен в арабските страни да следя, и предавам на шпионите на фараона намеренията и възможностите на агресивните номади из персийската шир. Там, в тези трудни за живот земи живях осем години, и научих още няколко езика, каквато беше и една от заповедите с които бях проводен от фараона. Всеки научен език ми отваряше очите за един нов народ, нови истини, и опознавах хората там отвътре навън. После се завърнах в свещен Египет, и чинно доложих на фараона наученото, и останах на разположение като преводач, или събеседник когато идваха пратеници от други страни.
Един ден при мен дойде жрецът Лит. Беше угрижен, и някаква тайственост в очите му издаваше че нещо важно иска да ми каже, но не е сигурен дали да го направи.
Ако знаех че от този ден ще стана част от една нагла, отвратителна, и много хитра лъжа, която в бъдеще ще донесе на света повече смърт отколкото всички войни били някога, щях да изгоня Лит с ритници, и никога да не отворя вратата си за него.
Но заслепението на алчността може да бъде възпряно само от здрав разум и почтено сърце. А аз, 30 годишен жаден за слава млад мъж, не можех да се похваля по онова време с нито едно от двете прекрасни качества. Явно Лит беше наясно с тези ми слабости, и ловко се възползва от тях, като ме превърна в основна нишка на безумието, което жреческото съсловие беше подготвило тайно от фараона и народа.
По онова време много пророци бяха плъзнали, жадувайки слава, и наивни поклонници които да ги славят и изхранват. Глупостта човешка няма равна, та за всеки от тях се намираха последователи. Тези последователи се превръщаха в маса, способна да дава безвъзмездно блага, и не само нищо да не иска в замяна, но и да те благославя. Тъй като египетските богове бяха много, а философията твърде сложна за масите, жреците не можеха така да контролират масите така, както простичкото обяснение на всичко с волята на един бог. И тайно завиждаха на множащите се пророци, които така омотаваха главите на простоватите маси, че мнозина зарязаха египетските богове, и прегърнаха еидеята на самообявилите се за пророци хитреци. По онова време цар в земите на юдеите беше Ирод, човек справедлив, талантлив строител, умел държавник, и мъдър владетел.
Той често биваше сред народа си, даваше напътствия, дори решаваше битови проблеми. Създаде и школа за онези, които желаеха да учат, да рисуват, да строят сгради, или да изучават някоя наука. След много години този велик цар, само защото се случило да царува по времето на рождението на Исус, бил обруган като злодей, избиващ младенци от страх . Прости ми Ироде, защото и аз бях сред плюещите твоето име и премъдро управление. Дано някой ден човеците разберат лъжата, и да бъдеш почетен със славата и уважението които заслужаваш за твоя мъдър, почтен, и заслужаващ овации живот. Но нам беше нужна драма, която да плаши простолюдието, и да възвеличава образа който създавахме. Но сами не осъзнавахме с каква цена ще бъде създадено това чудовище, и в какво ще се превърне. Не подозирахме също дълбочината на глупостта която масите притежават.
Когато Исус реши също да се включи в общото представление, и да стане един от пророците, лично аз направих проучването за него. Оказа се както предполагахме, пореден жаден за пари и слава мързелив негодяй, син на блудница, омъжила се заради богатството на един известен в своя край майстор дърводелец, въпреки че бил на преклонна възраст. Дърводелецът я приел заради хубостта и младостта и, въпреки че била с дете,но виждайки неспособността на това дете само да си обуе обувките, камо ли да изучи занаят, пари не му давал, а му слагал само хляб на масата. Затова Исус решил да се пробва като пророк, или празнословец, за да може да се почувства като Някой, а не като Нещо. И това което ме зарадва беше че той беше готов на всичко за това, и да се откъсне от лошите условия при дърводелеца.
Не беше и много лицеприятен, беше си направо грозен, та една от мечтите му беше чрез славата си на пророк да впечатли някоя девойка или омъжена жена, но да скъса с девичеството, което си носеше и по времето, когато негови връстници имаха деца. Този отчаян, нахъсан, и готов на всичко образ беше нужен нам, и аз го представих на жреците, като основен образ, способен да изпълни плановете им.
Жреците ни отидоха в Европа, и след като съгласуваха всичко с тамошните царе, се върнаха, дадоха ми злато, и десетима учители, и ме проводиха да намеря Исус.
Той се беше почти отказал, и примирил с неугледната си участ, след като докато се опитвал да прави чудеса причинил смъртта на трима души, и куп бели още сътворил. Но хитростта на този човек беше неоспорима, а продажността му неоспорима и безгранична. Сред последвалите ме до Назарет учители, маскиран като обикновен гражданин с мен пътуваше и жрецът Лит. От него зависеше всичко, и властелините на половината свят очакваха неговото решение. Идеята която беше хрумнало на големите религиозни фигури беше да се вкара цялата млекодойна маса в “една кошара”, всички вкупом да подкрепят и заздравят тази кошара, а всеки да издоява масата която се намира в неговата страна. Една обща, световна религия, способна да оглупи човечеството и да го превърне в маса, молеща се, слаба психически, и раздаваща благини безвъзмездно. И силна, световна църква, която да налага тази религия, да взема лъвските пайове, и да крие истината за лъжата ! Единен Бог беше удобен за управление, а драматурзите на лъжата за три години бяха сътворили съвършен план. И сега беше наред Исус, образът, който да даде лице на религията. Никому непознат, от затънтено село, с незнайно минало което да можем да моделираме, и без сплотено семейство, което загрижено да го търси или да се интересува от него. Оказа се че майка му Мириам няма нищо против непрокопсаника и да има шанс по цивилизованите светове на Египет и Европа, а треперещият от старост Йосиф беше повече от доволен да се отърве от недодяланият мързелив безделник, и да изживее спокойно старините си.
Разговорът на Лит със Исус беше драматичен, и продължи цели три дни. Не защото Исус не искаше да тръгне, а защото се пазареше за пари, и възможности. Беше почти 30 годишен, а Лит поиска от него да посвети 5 години от живота си на идеята, срещу пълно обезпечение на живота му в охолство докато е жив, и огромно имение в западна Европа, където никой никога няма да познае в него образът, който щяха да създадат. Но Исус реши че 5 години са много, и предложи две години да посвети на идеята, за същите блага. След още ден пазарене и убеждаване се съгласиха на три години , но чинно и безропотно да принадлежи на нас . Съгласи се Исус, и след безлично сбогуване го отведохме. Една година обучение от най-добрите известни учители, посвещаване в лъжата, цитати, маниери, тон на гласа, отношение. Идея финансирана от царе и религия, подрепяна с театрални масови представления за убедителност, Един от нас обаче не издържа на товара на тази лъжа. Това беше Юда. Този извънредно умен, честен, и наследствено богат човек просто не издържа, и се изплаши от чудовището което създавахме. И един ден той заяви че ще разкаже истината за Исус на хората /ще го предаде/ ! Ние веднага го отстранихме, и понеже и други знаеха за желанието му да разкрие някаква “голяма тайна”, вписахме името му като директен предател на Исус, и почернихме името му, и скрихме всички писания негови. Всеки “ученик” на Исус беше Учител, назначен от нас да твори историята на Исус в писмен вид. Никой не се запита защо в един свят където само един на хиляда умее да чете и пише, Исус се оказва обграден само със богати, начетени “ученици”, и нито един неграмотен, въпреки че го обявихме за “цар на бедни и богати”. Бедна беше само публиката, която слушаше в захлас предварително написаните речи, или ставаше свидетел на “чудеса”, организирани за млекодайната маса от съвършени драматурзи и философи, занимаващи се със човешкото поведение.За да направим религията по-приемлива за следващите други богове, вплетохме вярвания и събития важни за всяко божество поотделно. И когато дойдеше момента върху Исус да се насъбере толкова власт и мощ, че да не може да ги понесе, трябваше да я остави на нас - Църквата, а ние да доукрепим вярата в Лъжата. Тъкмо изтичаха трите години, и се случи нещо непредвидено. Исус се влюби ! Разбира се - в блудница като майка си. Обичаше да попийва, и не знаехме в пиянството си дали няма да разкаже нещо на тази лека жена, което да наложи да бъде отстранена, или заключена завинаги.
Много осторожно засилихме събитията, за да приключим живата история на Исус, макар и с два месеца по-рано от уговореното, и с това да нарушихме някои “поклони” към Митра, както и към шумерските народи. Но риска ставаше прекомерно голям, и беше настанало време Исус да освободи сцената . Тогава заедно с малък отряд войници, които убедихме срещу малко злато, ние възкачихме Исус на кръста, извикахме няколко отбрани, и няколко непосветени люде за свидетели, също и майка му Мириам, която също беше посветена, и също с малко злато беше убедена да изрази “своята мъка” за да бъде описана. За да приключи по-бързо, Исус беше уж “прободен” в сърцето от нарочен войник, а не оставен с дни да гние на кръста, което всъщност е и целта на ужасното наказание. През нощта беше отведен от дупката в която уж го погребахме, и цялата власт протръби на населението по всички начини, че Исус е мъртъв, и умрял на кръста. Готово, всичко отмина, сега можеше да го отпратим в разкошното място в западна Европа, любезно предостъпено от известен тогава управник. Два дни го държахме заключен в една стая, за да приготвим всичко около пътуването му. Беше станал ужасно важен и скъп, и не биваше да допуснем и мъничка грешка, защото всяка една такава означаваше че трябва или да го убием, или светът да разбере че всичко е било театър, с цел впрягане на глупостният потенциал на човечеството за добруването, славата, и материалното благополучие да шепа жреци и религиозни водачи. И о, ужас, на третия ден той не беше открит в стаята си ! Открихме ме го бързо при блудницата Магдалена, в която както споменах по-горе беше допуснал да се влюби. Лошото беше че бяха го видели и хора от простолюдието, и само бързата намеса на Лит спаси положението. И така без да искаме се роди най-голямото чудо на Исус - Възкресението. Всъщност идеята беше отдавна в ума на Лит, но вече я беше използвал. Когато Исус “трябваше” да възкреси Лазар дойдоха от земята край Нил най-добрите балсаматори, и балсамираха Лазар наживо, така, че изглеждаше като умрял повече отколкото умрелите. Тази история костваше на Лит огромен дом в богатия Египет, където заживя Лазар след като се съгласи да участва в този театър. Ние имахме най-доверчивата публика на света - нуждата на човека да вярва в чудеса. Ами, давахме я ! И бавно се превръщахме в институция, в ужасно богата и властна институция.
След непредвиденото възкресение на Исус го отведохме в западна Европа заедно със Магдалена, която той скоро остави на произвола, защото заживя с местна богата вдовица. Разбира се, беше ни твърде ценна за да я оставим да се мотае из простолюдието, приютихме я, обявихме я за светица, и и построихме дом. Тя живя и умря достойно под нашите грижи и внимание. Исус имаше пет деца. На едно от тях разказа всичко, и затова това дете беше отгледано от нас, а скоро след това стана част от Голямата лъжа ! И така дадохме на света религия, която надмина собствените си очаквания !
Фараонът до последно се противопоставяше, но жреците му обясниха ползата, и той се съгласи, но с уговорка да се уточни че се е съгласил много трудно, за да не бъде винен от поколенията. Обещахме му, и вписахме драматичната му борба със бог, и как не е имал друг избор освен да се прекърши.
И беше доволен, и остави религията да бесува , избива, и изсмуква душите човешки по цялата земя , превръщайки ги в послушна и бездушна маса, правеща дарения, и понасяща всичко ! " |
| 29 Юли 17, 14:35
|
|
